Закодирани знаци разбулват огромна тайна, свързана с тялото на Исус Христос

   

 

 

Прочутата плащеница не е истинското платно, в което е било загърнато тялото на Иисус Христос, но не е и средновековен фалшификат.

Според венецианския историк и реставратор Лучано Бузо става въпрос за оригинално творение на италианския художник и „баща“ на ренесансовото изкуство Джото ди Бондоне, пише obekti.bg.

Специалистът твърди, че е намерил подписа на Джото, скрит в лицето и ръцете на отпечатания лик на Христос. Той бил в цвят сепия, подобен на този на тъканта, а освен него била изписано и числото 15, предаде YTRO. Според учения, то сочи към годината 1315, когато художникът е получил поръчка да създаде точно копие на свещената реликва.

Ако наистина е съществувал оригинал, до този момент той трябва да е бил силно повреден през вековете, когато е бил разнасян из Светите земи и Европа.

Лучано Бузо смята, че хипотезата му, че плащеницата е създадена през 1315 г., е в съгласие с въглеродните изследвания, направени през последните десетилетия. Те датират Торинската реликва към началото на 14. век.

Според историка, оригиналната реликва наистина е съществувала, но е изтляла с времето или е била изгубена или изгорена към датата, когато художникът е получил поръчката.

След няколкомесечни изследвания ученият стигнал до извода, че подписът и числата, закодирани в платното, свидетелстват за желанието на Джото да отбележи участието си в създаването му. Не е никак чудно църквата да е решила да използва именно този художник за такава важна цел, тъй като Джото е бил един от най-известните и уважавани творци на времето си.

Предишните проучвания не са попаднали на скритите знаци, защото те са нанесени със сложни и неясни мазки, почти невидими за невъоръженото око, смята Бузо. Неговата хипотеза може отново да отключи многовековните спорове за оригиналността на реликвата, на която е отпечатан човек с дълги коси и брада.

Пазителят на Торинската плащеница – проф. Бруно Барберис, се отнесе скептично към идеята на Бузо. „Първо, физичните и химически опити показаха, че следите на платното не са нанесени с боя. Второ, много учени са изследвали увеличени изображения на плащеницата и също са виждали неща, които всъщност ги няма там – трънен венец, думи на арамейски, гръцки и латински. Все едно да гледаш луната и да виждаш там очи, уста и нос“, смята Барберис.

Реликвата е докарана за първи път в Европа след кръстоносните походи. Според една теория, през 13-14. в. нейни пазители са били рицарите от Ордена на тамплиерите. През 1453 г. тя е закупена от херцог Лудвиг І Савойски, а след това се е съхранявала в град Шамбери, където пострадва от пожар през 1532 г. През 1578 г. е пренесена в Торино, където се пази и до днес. Плащеницата е собственост на Ватикана.

През 80-те години на миналия век британски специалисти я изучават с помощта на въглероден резонанс, който ги кара да я обявят за средновековен фалшификат. По-късно тези резултати са оспорени и опровергани от самите автори на проучването.